Като в истинска антична епопея с елементи на трагедия (дано не се изроди всичко накрая и във фарс, поне в очите на зрителите и огледалото на глобалните медии) развитието на гръцката дългова криза се превръща в един сблъсък на титани, в 10-годишна Троянска война, в поредния сблъсък на Херкулес със силите на злото, а и в битката между мощния Голиат (Европейския съюз – Меркел/Оланд) и гордия със своята прашка Давид (Гърция – Ципрас/Варофакис-Цакалотос).
Всеки един от Вас може да си избере сюжета, да седне на съвременния амфитеатър (телевизор/таблет/традиционен вестник в интернет вариант) и да се наслаждава на драмата или да люпи семки и да се окайва на тема „колко зле са гърците в криза и под диктата на кредиторите и колко добре сме ние под светлото слънце на ЕС“.
Със сериозността на погледа на външните наблюдатели, които не са нито в Брюксел, нито в Атина, нито в по-важните в момента места (напр. Вашингтон, Москва и Пекин), но които могат – благодарение на съвременните технически и софтуеърни чудеса – често научават нещата почти веднага, след като се случили, ние в Студия Трансмедия през последните седмици се опитахме да ви направим съпричастни на етапите и ескалацията на гръцката дългова криза, достигнала в неделя своята кулминация (поне на този етап).
За да продължим в същия дух като прибавим към злободневието на информационния поток експертизата, с която разполагаме в следващите дни възнамеряваме да проследим еволюцията на конфликта през призмата на отделните играчи – и институционалните, и личностните актьори на международната сцена като ви представим серия от анализи, фокусирани точно върху тяхната роля такава, каквато се открива в огледалото на глобалните мнения за онези наблюдатели, които се опитват да бъдат обективни и безпристрастни и не се ангажират с политическата злоба на деня и съпътстващите я икономически, геополитически и дори понякога егоистични личностни интереси.
Изходната ни точка в цялата поредица е, че в един такъв международен и дълго развиващ се проблем (всъщност епопея) като споровете около гордиевия възел външен дълг – икономически растеж и съответната драма на падежите по гръцкия външен дълг всички играчи носят своята отговорност (а и вина) за ситуацията, която е в момента.
Втората ни изходна теза е, че подходът към решаването на кризата и нейната де-ескалация е основният за съвременната дипломация, международните отношения, а защо не и за световната търговия, банковия сектор и нормалните двустранни и многостранни отношения принцип на търсенето на взаимно изгоден и най-малко болезнен за потърпевшите механизъм за решаване на проблемите. Ако се върнем към възлюбената от екс-финансовия министър на Гърция проф. Янис Варофакис „теория на игрите“ това означава не толкова извличането на максимална изгода за едната страна, а крайният резултат е от типа „всички страни печелят“ (на английски език – „win – win situation”) и всячески да се избягва обратната, в която всеки е губещ. Твърде е възможно подобно решение да изглежда в съответствие със здравия разум и човешката етика, но често се оказва крайно неизгоден в политически план за някои от играчите и затова се счита от онези, които взимат решенията (в конкретния случай това са „тройката“/ „институциите“) са политици в тези тромави междуродни наднационални механизми, заангажирани със съображенията за следващите избори и това как се оценяват действията им у дома.
И тук стигаме до последната ни цел с тази поредица – очертаването на широките геополитически и институционални перспективи на гръцката криза и как тя се вписва в съвременната крайно напрегната, динамична ситуация. Само помислете как бързо от нашия перископ и от огледалото на глобалните медии изведнъж гръцката криза и положителният засега изход от преговорите около иранската ядрена програма изместиха злобата на вчерашния ден – кризата в Източна Украйна, анексията на Крим, санкциите срещу Русия и много други. На този фон, прекалено ангажирани около онова, което става около нас, не сме в състояние да оценим по надлежен начин динамиката в китайската икономика и начина, по който в последните дни държавно регулираната китайска икономика преодоля (поне за момента) с правителствени мерки един колосален срив на китайските фондови борси или пък твърде важната откъм политически послания обиколка на папа Франциск в Латинска Америка, в която прозвучаха толкова значими послания, които са в състояние да тласнат напред Римокатолическата църква.
В този смисъл с тази поредица „Светът, ЕС, еврото и дълговият проблем“ ще се опитаме да проследим развитието на гръцката криза през призмата на международните играчи на сцената на античната драма. В епицентъра на сегашния катаклизъм по съвсем естествен път се настани еврото и състоянието на еврозоната.
В епицентъра на сегашния катаклизъм по съвсем естествен път се настани еврото и състоянието на еврозоната, въпреки че зад тях стоят много по-дълбоки геополитически теми, които са в състояние да предопределят за десетилетия напред бъдещето на Балканите, Европа и света. Става въпрос въобще да бъдещето на европейския проект и доколко става въпрос за началото на края на Обединена Европа или сегашната криза на еврозоната би имала оздравителен характер, в резултат на който биха се засилили интеграционните процеси със съответните институционални решения за преминаване към фискален съюз, общоевропейско финансово министерство. Допълнителен аспект на темата е въпросът за общоевропейските ценности, солидарността и осъществяването на мечтите на „отците-основатели на Обединена Европа“ за хармонично развитие на отделните региони и постепенното преодоляване на националните различия и изравняване на социалния статут, доходи и оттук начина на живот и съвместното бъдеще на всички милиони граждани на Европейския съюз.
Кризата в еврозоната, предизвикана от гръцкия дългов проблем показа невъзможността той да бъде решен ефикасно и в полза на всички европейци (и особено на гърците) изтласка напред и много други геополитически разломи. Това съвпадна с последиците и дългото възстановяване на финансовата криза от 2008-2009 г. (за чието начало, но не и развитие тя не носеше отговорност – знаем, че всичко тръгна от САЩ и финансовите пазари там) и неспособността да ЕС като индивидуален (самостоятелен) и колективен (на 28-те днес страни членки) играч да понесе икономическите последици от скорошните вълни на разширение и политическите/манталитетни последици на дълбоките институционални реформи вътре в съюза като гарантира на всички свои членове просперитет, сигурност и надежди за развитие. Оттук се разви винаги присъствалия в европейския политически дискурс евроскептицизъм, който очевидно набира сили и се явява мотив в сегашните действия, принудени в ситуация на пожар да взима решения с очевидни вътрешнополитически обертонове.
И за да се усложни още повече геополитическата картина се откроиха и геополитическите аспекти на съвременния свят, който гледа напред към Третото хилядолетие, уж надживял реалностите на Студената война. Геополитиката винаги е присъствала в развитието на европейския проект – да не забравяме, че Обединена Европа (т.е. Западна Европа) възникна като отзвук от нищетата на Втората световна война и като реакция на конфронтацията на Студената война. Тя би била невъзможна без активното съдействие на САЩ с Плана Маршал и идеята за трансатлантическата сигурност посредством пакта за колективна сигурност НАТО. Всяко едно дете обаче израства (това важи и за Обединена Европа) и днес с основание мнозина се запитват дали ЕС е или поне продължава да се опитва да бъде по същество проект на САЩ (или най-малкото като идея за общоевропейска федерация тип „Съединени европейски щати“) или се е превърнал в един независим играч, в чието развитие често могат да се открият анти-САЩ мотиви и политически/икономически действия. От отговора на този „екзистенциален“ за ЕС и за всеки геополитически анализ на съвременността въпрос ще зависи и преценката за онова, което е в „злобата на деня“.
Тази злоба е неотделима и от визията на Белия дом и американското общество за глобалната роля на страната като може би единствена истинска суперсила в момента, чиито осцилоскоп показва рязки вариации между собствените разбирания за „меката“ и „твърдата“ сила и очакванията на света и отделните международни играчи за нейната роля. Тук опираме и до правилата на съществуващия днес международен ред и неговите институции, от които се очакват адекватни действия в момент, когато и институциите, и правилата са в процес на предоговаряне и модификация. Вижте дори само обсъжданите с толкова страст мега-търговски сполазумения – в зоната на Тихия океан и Азия, и в трансатлантическата зона. Амбициите, интересите и борбата за надмощие е толкова силна, че все още е отворен въпросът в коя от двете ситуации се намираме – „всички печелят“ или „всички губят“. Едно е ясно – върви колосална борба за пренареждане на световната икономическа система с въвеждането на нови правила и естествено големият залог се отразява върху баланса на силите в света и изтласкването на преден план на нови центрове на сила в международните отношения.
На този фон, когато на дневен ред е бъдещето на световните финанси и търсенето на решаващ играч под формата на коя точно е световната валута, къде ще бъдат взимани решенията при арбитраж на спорове между държави,частни мултинационални компании и отделни физически лица, какви ще са бъдещите правила и подход към проблематиката на околната среда, климатичните промени, интелектуалната собственост, каква ще е ролята на развиващите се нови пазари за сметка на утвърдените стари играчи и много други подобни теми гръцката дългова криза е само един малък елемент от много по-голям световен пъзъл.
Затова би следвало да помислим не само от гледната точка на нашата камбанария и конкретните ни интереси като съседи на Гърция, но и от перспективата на страна от ЕС, от чието гласуване в европейските институции също ще зависят вземаните съдбоносни решения за поколения напред. Затова трябва да сме информирани и да се ориентираме кой играе на сцената на развиващата се драма – независимо дали става въпрос за Франция, Италия, САЩ, Русия, Китай, страните от групата БРИКС или за Еврокомисията, Европейската централна банка, Международния валутен фонд, Световната банка, Уолстрийт и много други играчи.
Именно представянето на ролята на някои от тези играчи ще бъде основната ни цел с тази поредица. Очаквайте поредицата на Студия Трансмедия.
Първият ни анализ е за ролята на Международния валутен фонд в изработването и прокарването на сегашния трети спасителен пакет от финансова помощ за решаването на дълговия проблем на Атина.