Гърция се размина с Grexit засега

ГРЪЦКАТА ДЪЛГОВА КРИЗА

Гърция се размина с Grexit засега

Представя се основното съдържание на постигнатото споразмение с кредиторите

Гърция остава в еврозоната, но вероятно – друго правителство и предсрочни избори наесен. След близо 17 часа интензивни преговори в Брюксел държавните и правителствените ръководители от общата валута постигнаха споразумение да започнат преговори за нова помощна програма за дълбоко задлъжнялата страна, ако тя изпълни списък от условия, съставен основно под германска редакция.

Пръв новината съобщи белгийският министър-председател Шарл Мишел. В 9,40 сутринта в понеделник той написа в туитър една дума: "Споразумение". Преговорите продължиха 16 часа и 40 минути и бяха предшествани от две заседания на финансовите ѝ министри, които люто спориха общо 20 часа в събота и в неделя.

"Днес имахме само една цел да постигнем споразумение. След 17 часа преговори най-накрая го постигнахме", каза малко по-късно на пресконференция Доналд Туск, председател на Европейския съвет. "Лидерите се съгласиха по принцип, че са готови да започнат преговори по програма от Европейския механизъм за стабилност, което с други думи означава продължаваща подкрепа за Гърция".

Предишната помощна програма за страната изтече на 30 след пет месеца безплодни преговори с кредиторите за продължаването ѝ. Страната изгуби външното си финансиране, пропусна плащане към МВФ и е застрашена да пропусне още – към Европейската централна банка този и следващия месец.

"Постигнахме споразумение… Няма да има Grexit. Доволни сме от резултата", каза председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

Гръцкият парламент ще приеме ускорено закони, необходими, за да започнат преговорите по нова помощна програма, съобщи председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум.

Споразумението включва фонд, в който Гърция ще внесе държавни активи на стойност до 50 милиарда евро, приходите от чиято продажба ще служат за намаляване на дълга на страната, каза той. Фондът ще бъде базиран в Гърция, а не в чужбина, както първоначално настояваше Германия.

В същото време политици от управляваща СИРИЗА обявиха в Атина, че не е чудно част от депутатите ѝ да отхвърлят наложеното по германски модел споразумение и то да мине през парламента с гласовете на опозицията. Предрекоха правителство на националното съгласие и вероятно предсрочни избори наесен. Либералната опозиционна партия "Потами" съобщи, че би подкрепила такова правителство, без да влиза в него.

Националните лидери от Еврозоната са намерили източник, от който да покрият неотложните финансови нужди на Гърция и да я предпазят от банкрут и напускане на общата валута, довери европейски дипломат под условие на анонимност. Това е един от старите стабилизационни фондове на еврото – Европейския механизъм за финансова стабилност (ЕМФС).

Според неговия регламент Европейската комисия може да заеме до €60 милиарда от финансовите пазари с гаранции от бюджета на ЕС, за да подпомогне с нисколихвени кредити бюджетно затруднени държави от еврозоната. В миналато този механизъм е бил използван за Ирландия и Португалия.

Запитан дали все още се обсъжда възможността за Grexit, източникът каза: "Не сме в кризисен сценарий".

Друг дипломат съобщи, че решението на срещата на върха на Еврозоната, проточила се в нощта на неделя срещу понеделник, не е окончателно и остават още въпроси, по които да бъде постигнато съгласие. "Нищо не е решено, докато всичко не е решено", каза дипломатът.

Според първия източник други възможни източници на спешно финансиране биха могли да бъдат 3,4 милиарда евро печалби на държавите от еврозоната от гръцки облигации, заложени в ЕЦБ или двустранен заем от Франция за Гърция. Френската делегация обаче отрече пред Ройтерс втората възможност.

ЕМФС може да бъде задействан от финансовите министри с квалифицирано мнозинство. Той не изисква консенсус за разлика от двата спасителни фонда на Еврозоната – Ервропейския инструмент за финансова стабилност и Европейския механизъм за стабилност – чиито заеми са гарантирани от средства на държавите в еврото.

Гърция пропусна плащане към МВФ от 1,5 милиарда евро на 30 юни и е заплашена да пропусне идващи плащания към Европейската централна банка през този и следващия месец на обща стойност 12 милиарда евро. Ако това стане, ЕЦБ няма да може повече да осигурява ликвидна подкрепа на гръцките банки, предизвиквайки неконтролиран колапс на финансовата система на страната и принудително преминаване към ново платежно средство различно от еврото.

В замяна на неотложната помощ гръцкият парламент до сряда трябва да одобри списък от първоначални пазарни и фискални реформи, които да върнат доверието на кредиторите и да им позволят да дадат на институциите – ЕК, ЕЦБ и МВФ – мандат за преговори за нова помощна програма за страната.

Това може да стане идната сряда, когато се очаква ново извънредно заседание на финансовите министри от еврото (Еврогрупата), а според дипломати и нов извънреден Европейски съвет.

Според Ройтерс приемането на спешните закони в Гърция би дало възможност на германския канцлер Ангела Меркел да поиска от Бундестага в четвъртък одобрение за преговори по нова програма за Атина, а  след това в петък или през уикенда Еврогрупата да се събере пак, за да започне официално преговорите.

"Понеделник и вторник ще са решителни дни в гръцкия парламент", каза дипломатът.

Той отрече, че гръцките власти се съпротивляват срещу участие на МВФ в нова, трета поред, програма за странана им.

ЕМФС не предполага разходи за бюджета на ЕС. Целите лихви и главници по неговите заеми плаща страната, която ги е получила чрез Европейската комисия. Европейският бюджет обаче гарантира изплащането на кредита в случай на дефолт на длъжника.

ЕФСМ осигури заеми от общо 48,5 милиарда евро за Ирландия и за Португалия (22,5 милиарда евро за първата и 26 милиарда евро за втората) между 2011 и 2014 година.

Категории Финанси

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *