Когато гърците останат сами с реалността

ГРЪЦКАТА ДЪЛГОВА КРИЗА

Когато гърците останат сами с реалността

Какво ще стане, когато гръцката криза вече не е сред водещите заглавия на чуждите медии, когато почти на никого няма да му пука какво се случва с гърците, независимо дали ги смятате за смели, недисциплинирани, мързеливи или заслужаващи проклетата си съдба?

Управляващо мнозинство от крайно леви и националисти, които ще трябва да одобрят в парламента още по-дълбоки бюджетни съкращения и по-високи данъци. Многохилядни митинги против кредиторите и "за" оставането в еврозоната в момент, когато страната има нужда от единство. Журналистически профсъюз, налагащ дисциплинарни наказания на телевизионни водещи, защото си позволили да говорят срещу призивите на правителството. Мащабно преместване на избиратели на традиционната десница в лагера на троцкистите…

Гръцката политическа система, установена след свалянето на хунтата през 1974 г., е в колапс. Разделението в обществото расте и се чуват предупреждения, че скоро гърците няма да могат да се понасят един друг.

Предлагаме ви коментара на Мария Кацунаки от "Катимерини" с оригинално заглавие "Какво ще стане, когато светът ни обърне гръб?".

Какво ще се случи, когато си тръгнат тези около хиляда чуждестранни кореспонденти, струпали се в Атина да отразяват събитията от последните няколко дни?

Какво ще стане, когато гръцката криза вече не е сред водещите заглавия на чуждите медии, когато почти на никого няма да му пука какво се случва с гърците, независимо дали ги смятате за смели, недисциплинирани, мързеливи или заслужаващи проклетата си съдба?

Какво ще е Гърция да остане сама – без приятели и без врагове?

С хиляди туристи и самолетни полети по-малко, с отменени културни събития, съсипан бизнес, свиващ се пазар, растяща безработица, едва кретащи банки, опустели рафтове на магазините…

Сценарият за "терор" (както правителството обича да нарича споменаването на това какво в действителност се случва) вече се реализира и сме на ръба на пропастта: с гордото си "Не!" от референдума, който уж трябваше да засили преговорната позиция на правителството, а в действителност се оказа примка около врата на Алексис Ципрас.

СИРИЗА и "Независими гърци" говорят за достойнство, докато партньорите на страната се чудят как да им имат доверие. Те искат да повярват в гръцките предложения, в усилията за реформи, в представителите на страната, в самата страна всъщност.

През последните дни публичните изявления на европейски лидери бяха балансирани внимателно между изтъкването на факта, че времето накъся и че е нужно сериозно предложение от Атина. Интересът им е да оцелеят без много загуби, но той напълно не съответства на ситуацията в Гърция. Никой не иска да се случи най-лошото, обаче…

Все по-изолирани, ние стоим на брега и гледаме как европейският кораб отплава. Някои от нас сме стъписани, други – съкрушени, трети – отчаяни, и дори има шепа щастливи.

Това ще са последните епизоди, които ще видите по чуждестранните медии. След удара на неизбежната катастрофа всички ще се върнем – по-бедни – към ритъма на всекидневието. На никого няма вече да му пука за гръцката кауза, след като партньорите ни в другите 18 държави от еврозоната заявиха неведнъж, че месеци наред се занимават с 19-ия член, а проблемът става все по-голям.

Най-лошото е, че "врагът" ни не е вътрешен. Не е правителството ни, а "чужденците". Демагогията, за която неотдавна предупреди Жан-Клод Юнкер, покълна на благодатна почва. "Чужденецът" винаги е лесна мишена, един удобен магнит за всичкия ни гняв и разочарование от провала.

Но гневът лесно може да се трансформира и да стане още по-силен, когато "чужденецът" си тръгне и ни остави сами да се оправяме с бедността, безработицата и растящият дефицит.

Няма да са ни останали нито партньори, нито лъжи.

Ще сме си останали сами.

Само ние и реалността.

Категории Политика

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *