Динамиката на дълга на Гърция е "неприемлива" и страната се нуждае от сериозни реформи, ако желае да излезе от кризата. Фондът е най-големият институционален кредитор на Атина. Институцията предупреди, че властите в Атина не могат да изискват отписване на дълга без достатъчно реформи в посока по-силен растеж.
МВФ прогнозира, че може да бъде необходимо отписване на част от дълга на Гърция, тъй като страната няма да бъде в състояние да го обслужва поради по-нататъшното отслабване на структурните реформи и спад на първичния бюджетен дефицит. Това се казва в доклад на фонда, цитиран от "Файненшъл таймс".
Гърция ще се нуждае от нова помощ от 36 милиарда евро от ЕС през следващите три години, дори да одобри плана на кредиторите, подложен на референдум тази неделя, съобщи Франс прес.
Общите финансови нужди на страната са се увеличили поради големи политически промени в Атина и се оценяват на общо 50 милиарда евро до 2018 г. Освен това европейците са изложени на риск да загубят над 53 милиарда долара при хипотезата, че Гърция не изпълни бюджетните цели от плана на кредиторите, се казва в доклада.
В документа е посочено, че последните перипетии на страната (затваряне на банки, капиталов контрол, просрочие към МВФ) не са взети предвид в доклада, а те биха имали голямо негативно отражение.
Освен това икономическата позиция на средиземноморската страна се влошава: миналата година МВФ прогнозира, че дългът на Гърция ще намалее от 175% от БВП през 2013 г. до 128% през 2020 г. Сега институцията очаква задълженията на Атина да са 150% от БВП през 2020 г.
МВФ изтъкна също така, че дори ако Гърция има най-висок процент на икономически ръст в Европа, най-ниско ниво на безработица и среден ръст на производителността, икономиката ще продължава да расте с по-малко от 1 на сто годишно.
Според МВФ решението на правителството на Алексис Ципрас за спиране на реформите и приватизацията и опитът за предоговаряне условията по спасителния план са причинили значително влошаване на положението в страната.
Освен това последният ход за свикване на референдум, последван от затварянето на банките и въвеждането на контрол върху капитала, само е влошил още повече ситуацията, отчитат експертите.
Фондът изтъкна още, че преди администрацията на премиера Алексис Ципрас да вземе властта през януари, гръцката икономика е била на прав път към растеж и бавно е напредвала към устойчивото връщане на дълговете си.
Проф. Стив Ханке, директор на Института за приложна икономика в университета "Джон Хопкинс", даде мрачна прогноза пред CNBC и разсея мита за жестоките икономии, които е направила Гърция през последните години. "Трябва да разсея представите, които имат хората за т.нар. икономии в Гърция. Ако погледнете бюджетните разходи на страната на глава от населението, те излизат почти 8100 евро на човек. В еврозоната средният им размер е едва 6100 евро. На практика разходите са 20% по-високи, отколкото средните за 28-те страни от ЕС и с 60% над тези в 16-те държави, които се присъединиха в ЕС след Маастрихтското споразумение от 1993 г. Идеята, че в Гърция има икономии, е нещо като икономика, излязла от "Алиса в страната на чудесата. Реалността е, че гръцкото централно правителство е огромно раздуто в сравнение с това в други европейски страни", казва икономистът.
"85% от паричното предлагане в Гърция е производно от търговските банки. А в момента те са затворени. Това означава, че цялата икономика е затворена. Ако Европейската централна банка не разшири спасителните кредити за осигуряване на ликвидност за банките, те няма да могат да бъдат отворени и цялата икономика ще се срине. Правилата на ЕЦБ са такива, че те не могат да дават пари назаем на фалирали банки. А според моите изчисления гръцките банки са в несъстоятелност. Има колосална бъркотия в банките, а банките са в центъра на икономиката. Ако те не произвеждат пари и кредит, икономиката загива", заключава проф. Ханке.
