Крайно интересен теоретичен дебат се разви през последната седмица около предстоящия гръцки референдум. Тежката артилерия на съвременната макроикономика в лицето на лауреати на Нобеловата награда по икономика от последните години се зае с нелеката задача да образоват гръцкото население, давайки му идеи дали да гласуват с НЕ или ДА в неделя.
Неминуемо в тази крайно динамична и непредсказуема с оглед поведението на играчите ситуация обикновените хора и в Гърция, и по света се чувстват объркани. Това е нормално, защото става очевидно, че и най-светлите икономически умове на съвремието нямат точна рецепта какво предстои, а какво да кажем за обикновените хора, които не са длъжни да бъдат така вещи в макроикономическите и конкретно-технически аспекти на спасителните програми за изход от дълговата криза.
Закономерно се поставя и въпросът, дали въпросните лауреати подхождат с хладен ум и солидарно сърце към страданията на хората, или са водени от конкретни теоретични аргументи или личностни и политически интереси, намесвайки се в суверенното право на избор на гръцкия народ в името на неговото „по-добро бъдеще“.
Студия Трансмедия твърдо отстоява позицията, че всички хора имат правото на информиран избор. В тази връзка, след като по-рано съобщихме за широко популяризираните мнения в полза на гласуването с НЕ на Джоузеф Стиглиц и Пол Кругман (последният още от 2009 – 2010 г. се противопоставя на мерките за тежки икономии като подход на международните институции), днес ще публикуваме обстойни пасажи с кратък коментар публикуваната в днешния „Гардиан“ статия на сър Кристофър Писаридес.
В статията, нобеловият лауреат по икономика за 2010 г. посочва, че еврозоната е изправена пред най-тежката криза в своята история след създаването ѝ преди 15 години, а гръцкият народ е подложен на тежки изпитания. Причините за това могат да бъдат търсени и в двете страни. Гърция имаше големи бюджетни дефицити още преди световната финансова криза от 2008 г., харчейки бюджетни средства в размери, които не можеше да си позволи. Същевременно, тя не реформира икономиката си така, че да има по-висока производителност и оттук – по-голяма конкурентно-способност на международно равнище.
От своя страна, според икономистът, еврозоната е сгрешила, налагайки фискални икономии на страните-членки в момент на световна рецесия. Европейската централна банка не прие спешни мерки срещу дефлационния натиск, а финансовите министри на Еврогрупата останаха „тотално забравиха страданията на милионите безработни европейци“.
Кристофер Писаридес счита, че призивите на колегите му Джоузеф Стиглиц и Пол Кругман да се гласува с НЕ в референдума „не е добър съвет“. Според него, „гласуването ЗА е все още по-добрият вариант“.
„Аз твърдо вярвам, че мерките за икономии по време на рецесия епогрешна политика, независимо от равнището на националния дълг. Вече съм се изказвал в този дух на много места, включително на срещи пред Германската централна банка и на годишната среща на ЕЦБ в Синтра миналия месец. Икономиите са лоша мярка не само за Гърция, но и за цялата еврозона. Растежът ще дойде отвътре, а не като бягаме от проблема. Вече има знаци, че нещата се променят – „неконвенционалните мерки“ на ЕЦБ от миналия януари са завой от икономиите в по-правилна посока. С търпение ще последват и други промени. На много от политиците в Европа им е ясно, че икономиите разделят континента и вредят на европейския проект. Гърция трябва да изиграе своята роля в този дневен ред, но само ако остане в еврозоната“.
Икономистът е на мнение, че гласуването НЕ ще доведе още много трудности още на другия ден. „Ако банките бъдат отворени, всеки разумен грък ще си изтегли сумите в евро от банките. ЕЦБ няма да осигури ликвидна помощ, за да запълни отворените дупки и единственото решение да правителството ще бъде да емитира собствени ликвидни активи, за да капитализира банките. Това ще означава реално създаването на паралелна валута. Скоро с нея ще почнат да се плащат заплатите на обществените служители и задълженията на държавата по сключените договори с бизнеса. Какъв би бил нейния курс – счита се за вероятно, че едно ново евро на гръцкото правителство ще струва половината от тези с подписа на г-н Драги. На практика, гърците, разчитащи на обществения сектор за своите доходи, ще открият, че покупателната стойност на техните доходи е съкратена наполовина. Скоро всички ще се окажат в тяхната позиция, тъй като банкнотите евро на ЕЦБ ще изтекат от страната“. Към това естествено се прибавя и ограниченият достъп до международните финансови пазари заради неплатежоспособността по дълга.
Вероятно трябва да се съгласим с прогнозата на Писаридес, че „най-вероятно банките ще останат затворени, докато се уталожи праха от един резултат НЕ“. Гърците ще могат да изтеглят съвсем малки суми от депозитите си – дори по-малки от онези в Кипър при аналогични мерки. Банките ще се нуждаят от ликвидност и правителството може да им я осигури само с новата валута. Резултатът е аналогичен на цитирания по-горе. Съществува и друг изход –„депозитите да бъдат използвани като източник на финансиране, както беше направено в Кипър“. Като кипърец, икономистът посочва, че е преживял подобно решение и е „сигурен, че не това е решение, за което гърците биха желали да гласуват“.
Ако трябва да прогнозираме реалните последици и възможности да изход от кризата при отговор НЕ, вероятно трябва да се съгласим с мнението на автора, че за съжаление прогнозите въобще не са оптимистични. „Гърция ще е банкрутирала спрямо дълговите задължение и достъпът до международните пазари би бил затворен за години напред. Реформите за подобряване на конкурентноспособността, които не бяха на дневен ред, ще станат още по-трудни за прилагане. Гърция ще бъде в изолация в Европа и продължаващото нейно членство в Европейския съюз може да бъде поставено под въпрос. Най-лесният за политиците изход би бил да печатат още пари и да разширяват обществения сектор с нови и нови нерентабилни работни места и нови повишения на заплатите, изяждани от новата инфлация. Такова ли бъдеще желаят гърците? Предишните правителства опитаха този подход и така стигнахме до положението, в който се намираме днес. Отговорът ЗА е най-добрата гаранция срещу подобно развитие“, приключва статията на икономистът.
Естествено е в подобна критична ситуация и експертите, и обикновените хора да се лутат и да търсят светлина в края на тунела. Отговорното гражданско общество трябва да е в състояние на формулира своето отношение, да направи своя избор с ясното съзнание, че целият народ и бъдещите поколения ще консумират резултатите от всеки жизненоважен за държавата избор, направен от една част от обществото в името на обществения интерес.
Последните резултати от проучванията на общественото мнение от днес показват, че мненията са разделени почти по-равно при минимален превес на отговора ЗА при над 12% нерешили как да гласуват. Очевидно политическите битки за всеки глас ще продължат до последния момент. В тези именно битки очевидно се намесват и Нобеловите лауреати по икономика. Дано тяхната намеса е в полза на информирания избор, а не следствие от политически и академични сметки.
Автор: доц. Костадин Грозев
