(Лондон, 28.06.2015, Би-би-си):
Управителният съвет на Европейската централна банка, по информация на Би-би-си, възнамерява да прекрати оказваната спешна ликвидна помощ за гръцките банки по-късно днес, според добре информирани източници.
Така, ако гръцките вложители не спрат изведнъж да теглят пари от своите банкови сметки, още в понеделник гръцките банки ще изпаднат в сериозна ликвидна криза. Банките са зависими от въпросната помощ, одобрена от ЕЦБ и предоставяна от Гръцката национална банка, за да изплащат суми в кеш на вложителите, теглещи от своите сметки.
„Мислим, че гръцкото правителство няма да има друг избор, освен да обяви банкова ваканция в понеделник преди да въведе официално друг контрол върху капиталовите трансакции“, заяви въпросният източник на Би-би-си.
Мерките за подобен контрол са ограничения върху количеството средства, които вложителите могат да теглят от своите банкови сметки. До момента гръцкото правителство даваше сигнали, че не желае да въведе ограничения върху начина, по който действат банките.
Очакваното решение на ЕЦБ да спре спешното финансиране на гръцките банки е следствие от вчерашното решение на Еврогрупата, съставена от финансовите министри на еврозоната, че няма решение, което да попречи на Гърция да отхвърли сегашната спасителна финансова програма за Гърция (изтичаща във вторник), а така също да се предотврати неплатежоспособността на Атина по онези 1.5 млрд. евро плащания, дължими на Международния валутен фонд.
При положение, че Гърция не участва във официална спасителна програма, очевидно за Европейската централна банка става невъзможно по-нататъшното кредитиране на гръцките банки – тъй като платежоспособността на гръцката държава се поставя под съмнение, а освен това платежоспособността на банките безусловно е свързана и с платежоспособността на държавата.
Технически погледнато, спасителната програма за Гърция е в сила до полунощ на 30 юни и евентуално решения на ЕЦБ днес би било политическо решение и намеса в политическия процес на независима банкома институция. Вероятно подобно решение ще срещне своите критици и евентуално съпротива при постигането му. Ето защо друг обсъждан вариант е не прекратяване на ликвидната помощ, а просто нейното ограничаване в рамките на вече отпуснатите средства от близо 88 млрд. евро от февруари досега или малко над тази сума. Това също ще означава ликвидна криза на гръцките банки.
Така започналата през 2009 г. икономическа и финансова криза достига своята кулминация с вероятността гръцките банки да бъдат затворени, или пък да се стигне до банкова паника от искащи да изтеглят всичките си спестявания вложители.
Това ще бъде и най-тежката заплаха за интегритета на еврозоната след нейното създаване през 1999 г.
Ако гръцкото правителство откаже да затвори банките, ЕЦБ – като регулатор на банките в еврозоната – може да препоръча всички клонове на гръцки банки в чужбина да бъдат затворени, за да се предотврати изтичането на средства.
Но тъй като гръцките банки могат да получат средства в кеш от своите клонове в чужбина, затварянето на клоновете в чужбина без да се затворят клоновете в страната би се разглеждало като преференция за живеещите в Гърция за сметка на потребители в останалия свят.
Междувременно председателят на Европейския парламент Мартин Шулц заяви, че напускането на еврозоната означава, че Гърция следва да напусне и Европейския съюз. Въобще Атина е изправена пред съдбоносни дни и часове.
