Автор: проф. Пламен Георгиев,
Heidelberg Alumni
Доктор на социологическите науки
Смесени чувства обземат българина из тези дни – като става дума за гърците и техния дълг, който не щат да връщат при диктуваните условия на МВФ, ЕЦБ и пустата „тройка“ .
Имаме ние освен комшийската толерантност и известна стаена завист към „гърка“. „Виждаш ли ги как си живеят? Как си бранят интереса, пък ние…“.
Е, да – гърците са минавали винаги за добри търговци. И с наше брашно спагети правят, дето се вика. Ние сме друга работа. А за политиците си „йесмени“ и „йесдами“ да не говорим.
Докато се обърне човек и му заложили скъсаните обувки, дето се вика. Я са обули в непосилни дългове Нероден Петко…
„Покерът“ с гърците , обаче, свърши на 30 юни през нощта. И когато се включи „тежката артилерия“ на световния банков капитал – я Пол Кругмън, я Джоузеф Стиглиц, със свои визии за една пагубна политика на „остеритета“, плъзнала и по нашите ширини – нещата стават повече от сериозни.
Ефектите на тази неолиберална политика, – тепърва има да усетим и ние. Не само като дефицити, прогресираща оскъдица, но и крахът на една „политикономия“ на прехода , с която и Стара Европа достигна своя предел.
Ако и доморасли корифеи на родното „банково дело“ да ни уверяват с криви усмивки, че нищо не ни заплашвало.
Че вече сме „редуцирали с една четвърт бизнеса си с гърците“. Че нашият дефицит бил нищо, сравнен с дълговете и дефицитите на толкова страни, които надскачат изискванията на Маастрихт.
Добре сме , уверяват същите, които „проспаха“ най- големия обир на последните години – КТБ.
И завлякоха не само парите на хиляди средни и по дребни инвеститори, но и поставиха на изпитание десетки държавни български предприятия, цели сектори от т.нар. ни икономика.
Разсипаха и продължават да пилеят скъпа народна пара, за „мега проекти“, субсидирани от Европа, от които системно се краде и разхищава.
Нямаме особени основания да не им вярваме.
Докато същата тази Европа „толерира“ късогледия мениджмънт, ендемичната корупцията, некомпетентната администрация, която затрива и малкото предприемаческа инициатива останала у българина.
Че тъй не може да продължава е ясно. Въпросът е как мантрите, около „дефицит на солидарност“, ще се трансформират най-сетне в нови отговорности.
Отвъд „менторството“ , илюзиите които храни онзи, дето „плаща музиката“ , пред един все по-разкъсван от противоречия свят. И рентиерската, иждивенска философия на „масите“, върху която вегетират политиците с южно оперение.
Но, какъвто и да е изходът от референдума на гърците тази неделя – дали ще останат, или ще излязат от еврозоната, от ЕС, – не можем да запеем като руснаците „а нам все равно“.
Защото и тъй не става. А когато играе мечката у комшията, тя няма как да не намери пролука да нагази и в „нашето“, нали?
Да не разбърка и тук пчелните кошери, макар, че от тях „мухите“, като им казват пчеларите на трудолюбивите пчелички, отдавна отлетяха.
И вътре се гонят комай само търтеи…
Ето, това за мен е най- реалистичната равносметка от „неизбежния дефолт“, апокалиптичните сценарии за „Grexit“, връщане към драхмата, разпад на Европа и пр. каквито вещаят политически влъхви.
Не че всичките гърци са от калибъра на Сократа и Аристотеля, това всички го разбираме. Но поне живеят с духа на първопроходци на демокрацията.
И не униват, дори да улучи копието Ахил по петата…
Но, преди да са гласували гърците – за нас, българите, вече е ясно, че „референдум къща не храни“.
Поради което май най- добре е и нашия „ 3 в едно“ – за задължително гласуване, електронното и мажоритарно да го оставим за друг път.
И да се хванем за работа.
А тези там горе, които симулират, че правят нещо – а то си е нищо, откъдето и да го погледнеш – да слизат!
Няма кой тук да им носи вече на тепсия. И имат много да връщат, но не на МВФ, а на България.
И това изглежда за нас най-важната – поука от „гръцката работа“.
Че и от Европейското „поплюване“ ако щете: „Кой сват и кой на булката брат…“
