Автор: д-р Ваня Шипочлиева
Двучасова дискусия при закрити врата между здравния министър д-р Петър Москов и администрацията на Комплексен онкологичен център /КОЦ/ в Пловдив доведе на 25 май т.г. до споразумение – специализираният център запазва юридическата си самостоятелност, но ще си взаимодейства с други болници, с цел да гарантира комплексно лечение на своите пациенти. Управителят на онкоцентъра д-р Калин Калинов заяви, че вижданията на МЗ и на КОЦ са се срещнали в рамките на разумния компромис.
Припомняме, че дискусията бе провокирана от предложение на МЗ за промени в Закона за лечебните заведения, свързани с присъединяване на диспансерите към многопрофилните болници. Предложението доведе до протести на медици в цялата страна, които се тревожеха, че в новосъздадените здравни заведения, поемащи всякакви случаи, хронично болните ще останат на заден план и ще възникват сериозни пропуски в лечението им. Уверението за намаляване на административните разходи също не се приемаше, защото се твърдеше, че диспансерите работят с минимален брой служители. Обсъждаха се и юридически проблеми за прехвърляне на собственост и за подписани договори, свързани с финансиране по европейски програми.
След срещата в Пловдив стана ясно, че на КОЦ „ще се плаща само за пълноценно комплексно лечение, а не за негови фрагменти”. Това подчерта д-р Петър Москов и поясни, че в процеса на реформите ще се подхожда поотделно към всеки медицински център според конкретните му особености. Вероятно думата „фрагменти” просто се е изплъзнала от устата на здравния министър, защото в „Комплексен онкологичен център – Пловдив” се осигуряват на едно място комплексни услуги – от превенцията, през диагностиката, проследяването на терапията до диспансеризацията на пациентите. Преминава се през всички етапи на лечението – хирургично, лъчетерапия, химиотерапия, хормонотерапия, проследяване на самото лечение. Поддържа се регистър. Очевидно е, че лечебното заведение не предлага фрагменти, а цялостно обслужване, доказало във времето ефикасността си. За това в Народното събрание на Република България е депозирана подписка с 10 983 подписа в подкрепа на КОЦ –Пловдив. В нея напълно се отхвърля идеята да се прекрати самостоятелното функциониране на центъра.
Би следвало напрежението там да се стопява поради обществения натиск и след споразумението от края на май. Но така ли е в действителност? Проведен е конкурс за избор на нов управител на КОЦ. Конкуренти са д-р Калин Калинов и директорът на ДКЦ „Пловдив“ д-р Красимир Вальов. Според медици от Пловдив конкурсът се е състоял в условията на непрозрачност. Самият д-р Калинов недоумява как в рамките на 40 минути комисията е успяла да разгледа и анализира програмите на двамата кандидати с общ обем 240 страници. Най-вероятно решаващ фактор при избора на нов управител се оказва идеята за сливане или коопериране на КОЦ-а с друга многопрофилна болница в Пловдив. Това е предвидено в програмата на д-р Вальов, който в момента е новият шеф. Явно и тук действа авторитарният подход на здравния министър, типичен за провежданите от него реформи. Случващото се е симптом, че планираните рокади ще се извършат преди всичко от финансови интереси, от желание парите на КОЦ да бъдат пренасочени, като се посегне върху самостоятелността на центъра.
На други места в страната също се очакват сливания. След крачка назад на 25 май т.г., д-р Москов се кани да направи няколко стъпки в полза на намеренията си. За това протестите продължават. Недоволстват и медиците от КОЦ в Русе. Ръководството на онкодиспансера в Шумен изразява недоумение защо някои центрове ще останат самостоятелни, а други не. Според медиците от Шумен компромисите ще доведат до това, че на едно място болните ще получават качествена помощ, а на други места ще бъдат влети в общия поток на пациенти в многопрофилните болници, който ще става все по-голям.
Изход от ситуацията е провеждането на широк обществен дебат. Данните за дейността на окоцентровете през годините, финансовите разчети, прогнозите за ползите от предложеното сливане, могат да улеснят започнатия диалог и да подпомогнат вземането на оптимални решения. Така ще се запази смисълът на огласения чрез медиите „разумен компромис” като взаимна отстъпка и той няма да бъде изместен от другото значение на думата „компромис” – „безпринципност”. Тя не може да бъде разумна.
