Профилактика или санкции? Изберете сами!

Профилактика или санкции? Изберете сами!

Социални диагнози

Автор: д-р Ваня Шипочлиева

На извънредно заседание на НС във вторник 16. 06. 15 г. депутатите приеха разделянето на пакета медицински услуги, покриван от НЗОК, на основен и допълнителен. По думите на здравния министър базовият пакет ще включва всичко, свързано със социално-значимите заболявания – от най-скъпото лечение до профилактиката. За хората, които я отлагат във времето, в МЗ вече обмислят санкции. Може да се стигне до ситуация, когато ще глобяват здравите, докато болните чакат за планови операции.

На форум, състоял се в Народното събрание, министърът на здравеопазването д-р Петър Москов e заявил, че българите, пренебрегващи профилактичните прегледи, боледуват по-тежко и натоварват здравната система, поради което трябва да бъдат наказвани. Той е  предложил да се промени трудовото законодателство, като на работещите се осигури по един ден годишно за профилактика. Онези, които я неглижират, според д-р Москов, може да бъдат облагани с по-висока здравна вноска през 2016-та година. Министърът е представил и втора мярка – в случай на болест подценилите профилактиката да плащат цялото си лечение, независимо колко скъпо е то. Накрая е изразил увереност, че в Министерски съвет новите идеи ще се приемат и превърнат в нормативен акт.

До момента, според Закона за здравето  при изпускане на задължителен преглед или имунизация,  неявилият се може да бъде глобен в рамките на 50-100 лв. Предвидената мярка обаче не действа, защото в нормативната ни уредба не е пояснено кой и как трябва да наложи глобата. Не се прилага и друго наказание, записано в Закона за здравното осигуряване  – лишаване от здравноосигурителни права за един месец. При тази ситуация не е ясно                                            

как ще се реализират новите идеи на МЗ

На практика за здравия българин, навършил 18 години и непопадащ в рисковите групи /на пациенти със сърдечносъдови заболявания, захарен диабет, злокачествени новообразувания/ профилактиката се състои от електрокардиограма и един физикален преглед. С термина „физикален” се означава: преглед на глава, шия, гръден кош, корем и кожа; преслушване на сърце и бели дробове; оценка на неврологичния статус и функциите на отделителната и половата система. За млад и здрав човек такава дейност може да се отчете, без да се извърши реално. Трябва само здравноосигуреният и неговият доктор да се договорят. Тогава денят, който евентуално работодателят би отделил за превантивни дейности, ще се ползва за нещо по-приятно от лекарска консултация, а докторът ще получи 10 лева от НЗОК, съгласно последния рамков договор. Това е един от начините новите идеи да заприличат на            

фитил с мокър барут

Основание за такава прогноза дават  и следните факти: по информация от НЗОК, през миналата година здравната каса е платила за 2 361 804 профилактични прегледа на хора над 18-годишна възраст, а личен лекар са имали 6 266 882 души, също над 18 години. Изводът е, че от профилактиката са се възползвали приблизително една трета от здравноосигурените българи над 18-годишна възраст. Скромен е делът им спрямо общия брой здравноосигурени и в предишните години. Очевидна е тенденцията превантивните мерки да се подценяват. Не е без значение и фактът, че на малкото пациенти, изявили желание за допълнителни изследвания често се налага да дават пари от собствения си джоб. Например, изследването на холестерол и триглицериди в кръвта,  което е показателно за сърдечносъдови заболявания и метаболитен синдром, е безплатно само за българските мъже над 40-годишна възраст, и то веднъж на 5 години. При жените се прави без доплащане чак след навършване на 50 години и е също с период от една петилетка, което не е достатъчно, за да се постигне търсения профилактичен ефект. И още – ако здравноосигурен човек от  възрастовата група между 30 и 45 години, иска ежегодно да му се прави цялостно изследване на кръвта, той също е принуден да дава от джоба си пари. Причината е, че има право на безплатна пълна кръвна картина веднъж на 5 години. При това положение възникват

въпроси:

трябва ли здравноосигуреният да се наказва, само защото кръвното му налягане не е измерено в лекарски кабинет и не е поставена слушалка на гърдите и гърба му? Дали резултатите след такъв преглед ще са реални, ако човекът е  чакал пред кабинета час, два или повече? Не е ли пресилено обвинението, че точно той натоварва системата? Справедливо ли е да бъде санкциониран, щом редовно си плаща здравната вноска? Заплануваната глоба не се ли превръща в нова тежест за двата милиона работещи българи, които издържат всички останали /нали,  работещите най-често не ходят на профилактични прегледи/?  От къде ще се вземат пари за осъществяване на новите идеи, след като бюджетът на здравната каса /според  Националното сдружение на общопрактикуващите лекари/е предвиден за профилактични прегледи на малко повече от половината здравноосигурени българи? По какъв начин ще се наказват пропусналите профилактиката пенсионери, военни, полицаи, държавни служители, тъй като те се осигуряват от държавата? Дали без натиск потърпевшите ще приемат замисленото от д-р Москов, щом е свързано с нарастващи плащания? С напрежение е заредено и твърдението на  доц. Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари: „ Очакването, че с превантивни изследвания може да хванат всички заболявания  е нереалистично”.

Съществуващите проблеми налагат да се акцентира не върху санкциониращата, а на

убеждаващата профилактика

По-разумно е към нея да се насочат средствата, които евентуално ще се ползват за проследяване и отчитане на здравните налози. Резултатната превенция включва насочено търсене на рискови групи, предвижда образователни кампании  и внедряване на новости. Ето пример – отдавна е ясно, че некроложните надписи за вредата от тютюнопушенето, поставени върху цигарените кутии, ни на йота не ограничават вредния навик в България. Неефективните текстове биха могли да се заменят с нововъведение, добило популяност в Канада. Там върху цигарените кутии се отпечатват умело подбрани художествени изображения на поразени  от никотина устни, зъби, дробове, сърца. Това са особен вид, силно въздействащи фотографии, признати за иновативно изкуство. С него канадското Министерство на здравеопазването участва в изложба на Музея за модерни изкуства в Ню Йорк и вече е постигнало успехи, превръщайки тютюнопушенето на обществени места в неприемливо поведение. Подобни

съвременни подходи

биха могли да се приложат  и  в други превантивни направления – правилно хранене,  двигателна активност, ограничаване на стреса, живот в по-чиста околна среда. Нашето бъдеще принадлежи на профилактиката. Каква ще е тя – наказателна или убеждаваща? От нас зависи. Време е обществото ни да разбаре, че ни трябва организация на здравната система, която не притиска, не упреква, не глобява работещите хора, а с толерантност ги насочва към здравословен живот.  Само така биха  се спестили материални средства и човешки страдания. Това е и един от пътищата към повече доверие и взаимно разбиране в обществото ни.

Категории Моделът

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *