Автор: Лияна Панделиева
Предстои механично съкращение на 350 експертни служители от Селскостопанската академия, чиито 25 института са разпръснати из цялата страна и осигуряват научната и практическа основа за земеделието и животновъдството в България. Текат протести на служители из цялата страна, а новият директор на академията Тотка Трифонова изглежда назначена с цел ликвидаторство. Липса на визия и чиновническо късогледство поставят на риск хляба на България. Служителите излизат на протести и пишат писма до властта. Засега по нищо не личи, че държавата се интересува от бъдещето на 350 специалисти в земеделието ни. Не се интересува и от огромния стопански ефект, резултат от 75 години практически приложима научна дейност.
Работещите в Селскостопанска академия са безсилни да спрат или да отложат във времето предстоящето рязане на бройките работещи, които не се вписват в съкратения от държавата бюджет. А свиването на броя на специалистите се извършва на принципа
„Каквото пречи, трябва да се махне“:
толкова глави да паднат оттук, толкова оттам – голямата цел е вписването в бюджета за настоящата година.
Илюстративно обяснено, ситуацията е следната: някой разполага с автомобил с който да върши основната си работа, например ежедневни доставки на хранителни продукти за което шофьорът получава заплата, но друг е собственик на колата. Изведнъж началникът идва и казва: „Няма да ти взимам колата, но ти свалям две гуми. Иначе няма да ти преча да работиш както и досега.“
Подобна ситуация би звучала като окончателна присъда, защото всеки работещ механизъм се нуждае от своите задължителни атрибути.
На фона на така илюристрината криза е необяснимо защо новият шеф на Селскостопанска академия Тотка Трифонова в лична среща обърна гръб на инвеститор, който търси
всички възможни начини да вложи 17 млн. лв.
в разработката на аграрен научно-индустриален парк в Генерал Тошево.
Директорът на Стопанска академия Тотка Трифонова
Компанията, проявила интерес към публично-частно партньорство с Добруджанския земеделски институт всеки момент ще получи сертификат за инвеститор клас „А“, но новият директор на академията Тотка Трифонова няма време да се занимава с теми извън основната, а именно колко бройки хора трябва да бъдат премахнати. И докато родни делегации пътуват по света и се надяват на катарски или други чужди капитали, българската компания в България получава пълно пренебрежение и определената среща между нея и инвеститорите не се състоява с набързо изреченото от Трифонова: „Заета съм, не мога да говоря сега с вас“. Когато някои идва с пари на крака и получава такъв отговор, става видно, че за академията и нейното бъдеще се търси удобен ликвидатор, а не ръководител, който ще работи за развитие на вече постигнатите успехи и успешно разработени механизми.
Любопитна подробност е, че предишното ръководство на академията в лицето не нейния ръководител Христо Бозуков с радост е приело подадената ръка, били са изготвени документи, меморандуми.
Владимир Георгиев от Universal Bulgarian Investment обяснява: „Ние не казваме на никого „дайте пари“, ние даваме пари. 17 млн. лв. даваме и питаме академията какво да построим и как да го направим, за да бъде то в полза на стопанството, на науката, на дългосрочните цели, свързани с българското земеделие. Имаме готовност да разработим 400-500 дка агропарк и да помогнем за създаването на научна платформа, която да бъде използвана от българските учени.“
В рамките на Селскостопанска академия съществуват 25 института и задачата към днешна дата е всеки от тях да напуснат толкова служители, колкото се явяват над чертата за отпуснатия бюджет. Предложената инвестиция само внася бъркотия в стройната идея за съкращения.
В официално писмо до ръководителите на държавата, от Добруджански земеделски институт казват (със съкращения):
„…За 25 години демокрация, сме свидетели само на безпаричие, съкращения и съсипване на българската земеделска наука.
От 2008 г. насам членовете на нашата синдикална организация не са получавали нито 1 лев увеличение на работните заплати, нито полагаемото работно облекло съобразно естеството на извършвания труд, а понятия като “бонуси”, “премии” и “допълнително материално стимулиране” са напълно непознати.
До месец май 2015 г. в института не е преведен нито един лев за издръжка. МЗХ не е заплатила до настоящия момент изразходваната ел. енергия, няма преведени средства за гориво и резервни части, а върви пролетната сеитба. Веднъж вече през месец април ни беше спряно ел. захранването в института… В същото време до настоящия момент колектива на ДЗИ-Генерал Тошево е отчел в Министерството на земеделието и храните приходи от продадени земеделски семена за 1 млн и 200 хил. и над 700 хиляди от Сеповете към фонд“ Земеделие“. За месец април работещите в института получиха 70 % от заработените от тях работни заплати.“
Въпросът е: защо Тотка Трифонова не желае да чуе,
че някой иска да вложи 17 млн. лв. в Добруджанския земеделски институт? Тази инвестиция ще позволи на института да повиши трудовата си заетост, да увеличи заплатите на служителите, да увеличи обема на собствените си разработки, които в дългосрочен план са истинската печалба на държавата. От друга страна, повишената активност на този институт носи работа и за други институти.
Перла в короната на Добруджа
Добруджанският земеделски институт е перла в короната на Добруджа, казват работещите в него! Хлябът на хората е тръгнал оттук още през 1941 г., когато с царски указ е създаден институт в Добрич със задача да развива земеделието, да развива сортове семена и да подобрява породите животни. С постановление на министерски съвет от 1951 г., което се отнаса до водоснабдяване и електрификация на Добруджа е отбелязано, че се създава Добруджански земеделски научно-изследователски институт край Генерал Тошево. Правела се селекция на овошни дървета, предлагани са нови сортове и на полски култури, животни – говеда, овце, свине. В края на 60-те години е създадена много хубава порода североизточна българска добруджанска тънкорунна овца, която е типичен меринос – месодайна и вълнодайна. Около 70-те години става профилиране на института в Генерал Тошево и той се назовава „Институт по пшеницата и слънчогледа“. Постепенно започва селекция на много зърнени култури. През 80-те години институтът е водещ в селекцията на слънчоглед в Европа, а хибридът „Албена“ заемал около 6-7 млн. декара във Франция. До около 1996 г. със своя продукция институтът е засявал около 90% от площите със слънчоглед, 90% от бобовите култури, 90% от пшеницата. През 2000 година в резултат на нови реформи институтът е прекръстен в Добруджански земеделски институт – изпада „научно-изследователски“ и по този начин логото ни става ДЗИ.
Към днешна дата професор от института, който създава нови сортове, чиято продукция се купува в много други държави е със заплата от 800 лв. А само по селекцията на един сорт се работи около 15 години.
Синдикатите питат кой печели от механично съкращение?
Гинка Василева, председател на КНСБ в Добрич обясни за „Гласове“, че самите синдикати са съгласни с необходимостта от реформи в системата на Стопанска академия, но докато те се извършват механично и представляват нагаждане на бройки хора към бюджета за съответната година, резултати няма да има, защото това не представлява реформа, а обикновена сеч.
„Въпросът е какво се случва с националния бюджет, когато тези, които пречат на връзването на бюджета излязат на борсата? – пита тя – 350 човека ще получат обезщетение от 6 заплати за прекратяване на договорите си и ще останат на борсата. В същото време, екип експерти готвел цялостна концепция за бъдещето на Селскостопанска академия. Излиза, че няма проблем разни хора да бъдат премахнати в името на бюджета, а ако в резултат от разработената стратегия се окажат необходими, може и да ги върнат.“ Гинка Василева емоционално обяснява: „В Генерал Тошево остава същото количество земя за обработване, същото количество животни, същия обем работа, но махат някаква бройка хора. Това е глупаво и недалновидно, това е съсипия! Там хората не разбират какво се случва, а понеже си имат достатъчно, хвърлят боб, та да познаят с колко ще ги орежат следващата година.“
„Проблемът на земеделието в България е неговата стихийност“ – обяснява днешните дейности на частните стопани директорът на Добруждански земеделски институт в Генерал Тошево Иван Киряков.
Синдикалистите виждат същия процес в управлението на институтите – махане, слагане, пълнене на отчети и никаква визия – дори за два дни напред в бъдещето.
„За Генерал Тошево от незаети бройки и пенсиониране, съкращението на персонала достига 10 на сто, без да се режат работещи хора.“, обяснява Гинка Василева от КНСБ. Да, но трябвало да се махнат още глави. А концепцията за развитие на академията ще влезе в сила през 2016 г. Оказва се, че в рамките на една година държавата и всички данъкоплатци ще се натоварят с плащането на обезщетенията на 350 човека, като дори не се знае дали те действително не са нужни за дейностите на съответните институти и каква част от тях ще бъдат възстановени на предишните си длъжности, след като концепцията бъде завършена.
Проф. Иван Киряков
Проф. Иван Киряков обяснява проблемът към днешна дата:
„Ако това съкращение беше станало в началото на годината, научните работници щяха да знаят какво залагат и да си направят сметката. Ще редуцират плановете си, ще свалят определено направление. Сега нищо не можем да свалим. Самолетът е излетял, някой казва на пилота: „А сега спри за малко на място.“ Какво правим? Просто зарязваме започнатото. Проблемът е, че съкращението се прави през май и юни. А ако ще се случва този болезнен процес, то трябва да е в края на годината, за да могат научните работници да знаят на какво да залагат и с какъв персонал ще разполагат. Един селекционер, хабилитирано лице, завеждащ отдел, който знае, че разполага с трима полевъди си е направил сметката колко кръстоски ще засее, колко линии ще направи – дали ще бъдат 50 хиляди, 60 или 70 хиляди. Като остане с по-малко хора или ако го оставят сам, ще си прецени за колко ще му стигнат физическите сили. Така се прави селекция и сортове. Научният работник трябва да е с много широк поглед. Кой печели от унищожаване труда не тези лично всеотдайни хора?
Имаме сключени договори с контрагенти за догодина за слънчоглед. За да ги произведем, на нас ни трябва работна ръка.
На ръка пита по пита се опрашват от хората,
които са с 340 лв. заплата и въпреки това са високи професионалисти. Не можеш да вземеш от полето човек, дето си копае градинката и да го вкараш вътре. Поне година и половина-две трябва да е бил човек нашите полета и когато техникът му каже „Ще идеш до това растение и ще направиш…“ еди какво си, той трябва да е напълно наясно, да притежава умението и познанието. Произволно взет човек може само да държи мотика и да разчисти ако някъде се появи висока трева. Толкоз. В най-напрегнатата работа работници по месец – месец и половина не излизат от оранжериите.“
На този етап ДЗИ формира около 75 на сто от приходите на академията, но от сега работещите там 282-ма човека, ще бъдат махнати 45. За миналата година приходите на добруджанци е 6 млн. лв., но за тази година те получават бюджет от 2,5 млн. лв и от тях
едва 740 хил. лв. са за издръжка и всякакви дейности.
За сравнение, представителите на местния земеделски бизнес са категорични, че за обработката на същата площ земя – 21 хил. дка и приход от 10 млн. лв., разходите за издръжка са около 2,5 млн. лв.
„В земеделието всичко, което е решаващо се отнася до сроковете. – обяснява ситуацията проф. Иван Киряков – Всичко трябва да е оптимално, с добра техника за постигането на добри резултати. Като нямаш финансов ресурс за гориво, когато се налага да ти спрат тока, защото не е платен, тогава сроковете изтичат, ние сеем или прибираме след оптималните срокове, което веднага удря крайния резултат. И в края на годината ни се разплащат всички задължения. Е да, но тогава и тонове злато да ни дават, загубите са вече факт.“ Професорът разкрива как тези съкращения водят до необратими процеси: „Когато дойдох през 1977 г. в този институт, щатът беше 970 човека. Постепенно намаля земята, животните, съкрати се персонала. Дойде момент в който като научно звено ние сме длъжни освен да се занимаваме със селекция и агротехника, ние си произвеждаме това, което създаваме и да го разпространяваме. Няма друг, който да разпространява този интелектуален труд, да казва на производителите, че българската селекция е качествена и че тези сортове трябва да бъдат използвани, защото са пригодени за нашата земя. Затова винаги съкратените бяха от секторите на производство, растениевъдство и животновъдство. Там вече няма кого да пипаме, там
вече няма кой да работи, няма да има кой да запали трактора.
Казват ни, че можем да наемаме временни работници през сезона. Да, но човек трябва да разполага с титуляри по отношение на механизаторите. Защото това не е лесна работа, още повече, че заплатите на механизаторите в сравнение с частния сектор са четирикратно по-ниски, особено през кампанията. Единственото възможно нещо, което можем да направим като съкращение на щата, това са 15 свободни щатни бройки между които са такива на доценти, на професори, на асистенти, на специалисти.
За да можем да запазим живи хора, които вършат ежедневни дейности ни се налага да съкратим бройки към научните звена, като това са полевъди и специалисти лаборанти, които са към научен сектор.
Всеки научен работник в института – професор, асистент или специалист има работна група. В нея един или двама са земеделски техници, които са дясната ръка на научния работник.
Публично беше изтъкнато, че в Западна Европа на един специалист-разработчик се падат по двама-трима души екип, а у нас били 15 човека.
Е, нека да посмятаме: общият щат от 282-ма човека, разделени на 30 научни работници, се падат по 9 души. А девет експертни служители не са 15 служители. Продължаваме аритметиката: общата земя е 21 хил. дка и така на един научен работник се полагат 700 дка, на глава научен работник се падат по 16 глави говеда, на директора сигурно са 17 – до се облажи и по 40 овце. Като теглим чертата, всеки научен работник носи приход на държавата от 200 хил. лв., защото приходът ни за една година е 6 млн. лв. Хайде да изчислим този приход на единица работник спрямо БВП и да го сравним спрямо същия принос на научния работник с трима помощници в неназованата държава от Западна Европа и така сравненията да продължат!“
Публично-частното партньорство успешно работи в Турция
Само преди месец в ДЗИ пристигат представители намалък турски институт, подкрепен от солидна частна компания. Турската държава дава пари, та да могат частникът и държавното предприятие да направят проект за селекция при слънчогледа, при захарното цвекло. Дошли в България, за да се договорят за купуване на наш материал. „Два сорта пшеница имаме признати там, около 10 сорта искат да бъдат регистрирани, искат слънчоглед от нас, искат пшеница. Но аз се задъхвам, крия се от срещи с представителите на Турция“ – признава проф. Киряков. Причината? „Вече нямаме възможност да отговорим на тяхното търсене, дали сме каквото можем за изпитване. Радваме се на голям интерес и от Европа, а не ни стигат вече силите, защото нямаме капацитет.“ – казва професорът.
Връщаме се отново на темата за публично-частното партньорство у нас и възможностите някой да вложи истински пари в развойна дейност. Българският инвеститор е налице и чрез Universal Bulgarian Investment 17 млн. лв. могат веднага да се овеществят. Тогава какво прави турските земепроизводители прозорливи и кой не иска българският институт в Генерал Тошево да стъпи отново здраво на краката си? Директорът на института е наясно, че трябва да се действа спешно, защото създадените сортове са национално богатство, което трябва да бъде съхранявано и разпространявано.
Според професор Киряков ако Селскостопанска академия продължава да е второстепенен разпоредител, институтите са третостепенни разпоредители на бюджети, всеки лев, който бъде вкаран от частния бизнес за изследвания и при най-благородните им мотиви, няма да допринесе за развитие на науката в България, защото този финансов ресурс ще отиде направо в централния бюджет.
– Какво трябва да се случи, за да се разплете този възел, професор Киряков?
– Аз съм за това всички институти от селскостопанската академия да са самостоятелни икономически субекти, но дебело подчертавам – в системата на селкостопанската академия. Отделянето на институтите извън академията ще е пагубно за всички.
Всеки институт да знае, че като направи повече приходи, ще направи нови инвестиции и ще се развива.
– Отчетите сочат, че допринасяте най-много с приходи в академията, а институтите са общо 25. Това не ви ли кара да искате да не сте на една верига с останалите?
– Що се отнася до това, че ние сме с най-големи приходи, нека уточня кое ние считаме за реална печалба: държавата ни може да разчита на сортовете създадени в нашите лаборатории, пригодени за нашите климатични условия. Тези сортове са се доказали и каквито и да са климатичните условия, няма да се компрометира реколтата. Ето това е печалбата на държавата. Хлябът й е осигурен и той няма да се стопи в земята! Не може да има друга печалба!
– С парите, които изкарвате не бихте ли искали вие да решавате в какво да ги инвестирате?
– Така беше до 2000 г. когато институтът имаше собствени банкови сметки и си работеше според земята, според търсенето – когато финансовият ресурс е пред теб можеш да правиш планиране.
– И ако някой опита финансово да ви подкрепи, какво ще се случи?
– О, през годините непрекъснато са идвали земеделски производители и са казвали: „Хора, кажете какви пари ви трябват, ние ще ви ги дадем! От вас зависи нашия бизнес!“ Работещите в земеделието не са никак глупави! Но няма такъв филм. Ако ни дадат средства, те си отиват в централния бюджет.
Ролята на държавата е да решава стратегически от какви култури се нуждае, да предвижда процеси във времето и да ни заръчва:
искаме да разработите такъв сорт боб, устойчив на такива фактори; искаме пшеница с такива и такива характеристики, да е студоустойчива, издръжлива на нови болести, ето това ще работите! Държавата да каже какво искат от институтите на националната академия. Така всички институти ще работим заедно за постигане на национални цели, свързани със земеделието и животновъдството в страната.
Липсата на финансов ресурс в селскостопанската академия не дава възможност за нормално ръководене на институтите – тоест да им налагаш да работят това, което им казваш, а не каквото си измислят. Защото как ще им кажеш, като нямаш пари, нямаш сигурност и не знаеш каква ще е следващата перспектива във времето?
